Преди цели 4 години синът ми реши, че ще си стои на дупето. Което би било идеално по принцип, но не и докато все още се намира в корема ми. Нямаше как, най-големият ми кошмар се сбъдна – наложи се да родя със секцио.

Една секцио история

Изпитвах, а и все още изпитвам ужас от това да преживея опрецаия и бях на ръба на нервна криза. Никога не съм мислила, че ще родя със секцио, но нямаше как да се окажа. Защото това бебе все пак тряваше да излезе от мен по най-безопасния за него, а и за мен начин.

Така се оказах с насрочен ден за секцио. Е, накрая той пак промени плановете и се роди по спешност 2 седмици преди уговорената дата. Но това не е важно. За щастие, той е добре и е доносен.

И въпреки че опитът ми със секциото не е скорошен, все пак има няколко неща, които искам да ви споделя. Неща, които ми се струват особено важни и които ще ви помогнат да се чувствате по-добре и да се възстановите по-бързо.

Секцио – ако се налага

Първо бих ви посъветвала да не раждате със секцио, ако наистина не се налага. Това все пак си е операция и със сигурност е по-стресиращо за организма, отколкото нормалното раждане.

Аз съм от късметлийките, които се възстановиха сравнително бързо, но има жени, при които това не е така и няколко седмици не са в състояние дори да се грижат за детето си.

Без страх

Но думите ми не бива да ви плашат, защото и вие може да сте от жените, които сравнително лесно ще понесат операцията. Наблюденията ми в болницата, а и върху жените около мен, които са родили със секцио, са, че този неприятен сценарии не е толкова често срещан. Те се възстановяват бързо и още преди да ги изпишат от болницата са в състояние да стават и да се грижат за детето си. Така че – не мислете за това, защото няма как да знаете от коя група ще сте. По-голяма е вероятността всичко да бъде наред.

Моята грешка беше, че така се бях съсредоточила в това да се притеснявам и ужасявам от секциото, че когато моментът настъпи, бях на ръба на нервна криза. Тресях се от нерви и след операцията не успях дори да поспя. Което доведе до пълно изтощение, високо кръвно и още куп проблеми. А да не говорим и за това как стреснах мъжа си, които след това ми сподели, че също е бил на ръба на нервна криза, виждайки ме да влизам разплакана в операционната.

Щом лекарите казват – слушайте

Аз съм доста дисциплинирана и вярвам на лекарите. Но в болницата и в следродилното отделение, видях много майки, които не го правеха. Препоръката ми е да слушате лекарите и да изпълнявате. Много важно е няколко часа след секциото, когато чувствителността в долната част на тялото постепенно се връща, да започнете да се раздвижвате. Първо леко в леглото, а сестрите от интензивното отделение ще ви кажат и кога да направите няколко крачки. Това е много важно. Няма да ви лъжа – първите стъпки са ужасно болезнени, но така ще се възстановите по-бързо. Освен това пийте много вода.

Усещанията след секцио

Подгответе се да ви боли при изправяне от легнало положение и въобще всеки път, когато използвате мускулите на корема. Аз дълго време не можех да стана, без да се хвана за нещо за опора.

И все пак, за да станат нещата търпими, а и за да се възстановите по-бързо, ви препоръчвам да носите ластичен колан, предназначен точно за периода след секцио. Той не само ще помогне на корема ви да се прибере по-бързо, но и ще ви служи като опора и ще намали значително болката при движение и изправяне. Преценете сами кога вече няма да имате нужда от него, но обикновено се препоръчва да се носи между 6 и 8 седмици след раждането.

Белегът!

Истината е, че той е последното нещо, за което мислех преди и след секциото. Първо знаех, че не е много голям, а е и разположен много ниско, буквално над срамната кост. Но когато се съвзех от операцията, си казах, че трябва да пробвам да го залича. Защото е най-добре това да се направи възможно най-скоро. От болницата ми препоръчаха крема против белези Kelo-Cote (произнася се „Кело-Кот“), който може да се използва веднага след като свалите превръзката.

Kelo-Cote е силиконов гел, който покрива белега с много тънка защитна бариера. Така го омекотява, изравнява, намалява обезцветяването и зачервяванията на кожата. Аз ползвах този в малката тубичка два пъти на ден в рамките на 2-3 месеца. Разбрах, че вече има и спрей вариант, който се нанася доста по-лесно, без да докосвате раната. Това го прави особено подходящ за болезнени и големи белези.

4 години след секциото

С видимостта на белега очевидно можете да се справите с помощта на Kelo-Cote. Категорично мога да ви кажа, че моят почти не се забелязва. Лошото е, че в тази зона винаги остава едно неприятно усещане за изтръпване и безчувственост, което може би никога няма да изчезне. Това е нормално. Все пак секциото е операция, прекъсват се нерви, кръвоносни съдове и мускули. Но това е цената, която трябва да платим, за да имаме дете.

Не съм хората, които захаросват действителността. Секциото и въобще раждането са си неприятна история. Аз хич не гледам на белега като на спомен от нещо красиво, като нещо, което да нося с гордост. Затова се радвам, че Kelo-Cote успя да го позаличи. А ако някоя майка започне да ви говори колко прекрасен миг е раждането, не й вярвайте. Най-вероятно ви заблуждава или е краен оптимист, каквито рядко се срещат. Или просто е мазохист. Мое мнение – нищо лично.

Източник: BEAUTYSTORIES.BG